Мадрид, 1987 г.

"Целият аплодирам отвътре", казва словоохотливият, смущаващ персонаж на Хосе Сакристан при вида на скулптурно красивата Мария Валверде. Делят ги една розова кърпа, 50 години и всичко, което такава разлика във възрастта предполага. Обединява ги една тясна баня в панелка, в която, без да искат, се заключват и изкарват юлския уикенд: той е прочут колумнист, тя – студентка по журналистика, всеки от двамата иска да се домогне до нещо от другия и по някакъв начин хем успява, хем не. "Мадрид, 1987" е изключително интересен филм-разговор от края на испанския преход (влизане в НАТО, боготворене на Пазара, новороден социален цинизъм) "за кожата на един стар мъж и на едно младо момиче".